Шефовете на служби не са „кукли“. Румен Радев: Една промяна, която българите очакваха отдавна, а получиха лъжа
Aвтор: ген.-майор /ОЗ/ доктор Стоимен Стоименов
„ Дай си ми куклите,
на ти си парцалите “!
Народна мъдрост
На кукли и парцали си играят децата. При огромните хора тази мъдрост се употребява когато играта загрубее и досегашни близки се карат и не желаят да имат нищо общо между тях. Това се случи сред президента на Републиката Румен Радев и съпредседателите на политическа партия „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков и Асен Василев.Вчера ( 5 декември 2022 г.), по време на визитата си в Албания, за присъединяване в срещата „ Европейски съюз, Западни Балкани “ президентът Румен Радев, в коментар пред публицисти на изказване на Асен Василев, за негови чести срещи с водача на Политическа партия „ ГЕРБ “ Бойко Борисов, заяви „ Бях първият измамен, когато се доверих на тези хора и в този момент заплащам цената на своята наивност. Беше неточност, че въобще дадох късмет на такива хора и позволих да откраднат очакванията ни за смяна. Една смяна, която българите чакаха от дълго време, а получиха неистина. Но както надживяхме автократичния модел, по този начин ще надживеем и тази шмекерия “.От Политическа партия „ Политическа партия “ реагираха на момента единствено с едно изречение „ Господин Румен Радев е този, който сподели „ Мутри вън! “, а по-късно върна мутрите в ръководството на страната “.Мълвата и шушуканията отдавна под сурдинка, че сред президента и ръководителите на политическа партия „ Продължаване на смяната “ има остър конфликтсе потвърдиха по един безапелационен метод.Да, истина е, че президентът даде път на двамата съпредседатели на „ Промяната “, назначавайки ги за министри през 2021 година в своя първия длъжностен кабинет. Истина е, и че конфликтът между двете страни тлее не от през вчерашния ден. Но чак такова остро, бихказал яростно избухване на президента, се случва за първи път. И аз, и уповавам се мнозина, се питат кое е това, което преля чашата на търпение на президента и го извади от релсите за да престъпи присъщата му улегналост и толерантност към съперниците.
Може да се допусна, че повода е посягането на Политическа партия „ Политическа партия “ на неговото правомощие да назначава и освобождава ръководителите на специфичните служби и основния секретар на Министерство на вътрешните работи.
На 30 ноември т.г., група народни представители от парламентарната група на Политическа партия „ Продължаване на смяната “ подава два проектозакона.
С първия проектозакон озаглавен „ Законопроект за изменение на Закона за Държавна организация „ Национална сигурност “, състоящ се от един параграф третиращ промени в член 8-ми на Закона и още осем параграфа в Преходните и заключителни разпореждания, се предлага ръководителите на ДАНС, ДА „ Разузнаване “, ДА „ Технически интервенции “ и шефа на Служба „ Военно разузнаване “ (в случаите когато за шеф се предлага граждански служител) вместо с декрет на президента, както е до в този момент, да се назначават с „ …решение на Министерски съвет по предложение на министър-председателя “. Създава се и една нова алинея по силата на която претендентът за назначение на длъжността ръководител (директор)„ …се изслушва в отрасловата комисия по въпросите на вътрешна сигурност и публичен ред в Народното събрание “.
Вторият „ Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи “ планува основният секретар на Министерството да не се назначава с декрет на президента, както е до в този момент, а с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.
Мотивите на вносителите са толкова постни и неубедителни, че няма да е неточност в случай че се каже, че такива няма.
Основният мотив се върти към пълномощието на Министерския съвет, регламентирано с член 105 ал.1 и 2 на Конституцията да „ …ръководи и реализира вътрешната и външната политика на страната, … обезпечава публичния ред и националната сигурност и реализира общото управление на държавната администрация и на Въоръжените сили “.
Другите три претекста, въпреки и много мъгляво дефинирани, в действителност не поддържат предлагането на вносителите.
Известно е, че законите уреждат някакви публични връзки. Затова тук е основателен въпросът – има ли в посочените Проектозакони неуредени връзки или такива регламентирани по неверен метод, та да се постановат тяхното изменение в частта касаеща назначението на ръководителите на службите за сигурност? Отговорът е еднозначен, не, няма такива.
И не е по никакъв начин мъчно в това отношение да се приведат контрааргументи
на предложенията и претекстовете на вносителите на законопроектите. Ето ги:
Първо: Със сегашната наредба на въпроса за назначението на ръководителите на службите за сигурност не е нарушена Конституцията и по-специално главния принцип за разделяне на управляващите.
Разделението на управляващите е един от осемте съществени правила които се явяват основните начала определящи същността и характера на Конституцията. Член 8 на Конституцията разделя управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Особеното е, че този текст не основава необходимите юридически предпоставки и механизми които да обезпечават действителното приложение на правилото.
По същия метод стои и въпроса за управлението на вътрешната и външната политика, което според член 105 на Основния закон, е предоставено на Министерския съвет, но без изрично да се определят прерогативите на Народното събрание и президента в тази област.
По тези аргументи Конституционния съд е сезиран два пъти и e приемал тълкувателни решения. (Решение на Конституционния съд (РКС) №1/1999 г и РКС №6/1993 г.) Основното в тези решения е, че България като парламентарна република и унитарна страна с единна държавна власт има парламентарен модел при който правилото за разграничение на управляващите следва да се схваща като разграничаване на функционалностите и компетенциите на трите групи органи на държавната власт. Затова не може да става дума за тривластие. Трите управляващи са обвързани с съвместен надзор и въздържане. Разграничаването на управляващите е метод за оптимално действие на висшата държавна власт и средство за предотвърдяване на възможен произвол от страна на някой от държавни органи. И в двете решения се акцентира нуждата от юридически механизми които да балансират взаимоотношенията сред органите на държавната власт.
Конституционното право споделя, че при парламентарната република парламентът е „ власт “, а „ изпълнителната власт “ реализира единствено активност. В този смисъл в България има единствено две „ управляващи “, на Народното събрание и на президента. Всички други държавни органи реализират избрани действия.
Правното положение на президента е закрепено с Конституцията. По силата на директния му избор от народа, той има демократична легитимност, при която неговите пълномощия произтичат от вота на народа. Държавният глава има пълномощия и в трите клона на държавната власт, като по този метод се придава устойчивост и гъвкавост на политическия развой и на парламентарната форма на ръководство.
Това разрешава на президента да бъде коректив на политически едностранчиви, прибързани и голословни решения в областта на законодателната и изпълнителната власт. Той също по този начин играе ролята и на политически арбитър между държавните институции, като в основата на упражняването на тази му функционалност стоят грижата за единството на нацията.
В редица закони са конкретизирани и регламентирани правомощията на президента, както във вътрешната, по този начин и във външната политика. Има въпроси, които са изключително правомощие на президента. Има и такива по които правата и компетенциите са поделени с изпълнителната власт. Такъв е въпросът за назначението на ръководителите на службите за сигурност, където пълномощията на държавния глава са поделени с Правителството. Тъй като, както към този момент стана дума, в член 105 на Конституцията не са определени прерогативите на президента в управлението на външно и вътрешнополитическата активност, това, в сходство с конституционно избраните функционалности на президента, е направено със законите, които приема Народното събрание. В законите за обособените служби за сигурност и в Закона за Министерство на вътрешните работи е регламентирано правомощието на президента на Републиката да назначава с декрет техните ръководители и основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Всичко в тази сфера е законно и няма изземване на непознати функционалности, в тази ситуация на изпълнителната власт, нито пък превишаване на права от страна на президента.
Второ: Далеч от истината е претекстът, че „ Съществуващият режим за назначение на ръководителите на службите е неустойчив и основава предпоставки…службите за сигурност да бъдат съществено наранени от политически противодействия “. В поддръжка на тази констатация се дава за пример разнобоя от преди няколко години сред президентът и министъра на защитата във връзка с подбора и назначението на шеф на тогавашната Служба „ Военна информация “, което докара до това, месеци наред Службата остана без началник-титуляр и се управлява от краткотрайно изпълняващ длъжността. Такъв случай фактически имаше по време на първия кабинет на Политическа партия ГЕРБ и аз го познавам в елементи. И той беше резултат само на опитите на тогавашния министър на защитата военачалник л-т о.з. Аню Ангелов да бойкотира работата на президента на Републиката, каквато беше настройката на целия кабинет. Видяхме показ на мускули и демонстрация на „ кой е по -по най “.
Тук може по този въпрос да се показа една друга хипотеза, която, в случай че се осъществя, е доста по-вредна и с по-лоши последствия от проблема за който стана дума. Да си представим, че имаме еднопартийно парламентарно болшинство. В този случай институционалното разделяне на законодателна и изпълнителна власт се събира в партийно ръководство. Естествено е освен това състояние да се правят политически назначения на ръководителите на службите за сигурност и да се стигне даже до политизиране на активността на службите. Пречка за това, при тази незрялост на политическата класа, няма да има. И тогава не е ли по-добре да има коректив в лицето на президента, в сравнение с да ставаме очевидци на поставяне на партийния интерес над националния.
Трето: Никак не е необорим претекстът, че назначението на ръководителите на службите за сигурност от президента не е в унисон с условията произлизащи от войната в Украйна. Непонятна е позицията застъпена в Проектозакона, че Министерския съвет в тази рискова обстановка не може да организира политиките за гарантиране на националната сигурност откакто ръководителите на служби се назначават от президента. Това просто не предстои на коментар. Да те назначи висшия главнокомандващ, а той е подобен както в спокойно, по този начин и във военно време, за началник на специфична работа, когато гори пожара на войната в прилежащия двор, и това да е причина Министерския съвет да не може да извършва прерогативите си в региона на националната сигурност е повече от неуместно.
Толкова по контрааргументите по изложените претекстове.
Да допуснем, колкото и необикновено да е това, че се осигури парламентарно мнозинство и плануваните промените в двата закона се одобряват. Без каквото и да е подозрение, президентът ще наложи несъгласие и на двата закона. Ако парламентарното болшинство е устойчиво, то наново ще прегласува оспорваните текстове. И по този начин след три дни законите ще влязат в действие. Какво следва от тук нататък, какви ще са последствията от направеното изобретение?
Времето ще даде отговор на този въпрос, само че още от в този момент може да се каже, че последствията за ръководството на службите и за успеваемостта на тяхната активност ще са негативни. Защо?
Първо: По силата на препоръчаните промени в двумесечен период от влизането в действие на законите, министър-председателя ще предложи, а Министерския съвет ще назначи нови ръководители на службите за сигурност и нов основен секретар на Министерство на вътрешните работи. А дотогава, във времето на същинската „ жетва “, т.е. на къртовска работа наложена от войната в Украйна, ръководителите на контраразузнавателната и на разузнавателните служби ще мислят не за дилемите и за националната сигурност, а ще си търсят работа. Недоверието и подозрението заменят доверието и грижата. На новоназначените ръководители пък ще е нужно време, към година, с цел да усвоят и извършват в цялостен размер и при високо качество новите си функционалности. Така, че тъкмо когато е нужна най-активна работа, ще се получи неминуем вакуум в активността на службите., което не е по никакъв начин добре.
Второ: От опит зная, че една смяна по върховете на службите, неизбежно поражда разтърсвания и демотивация на чиновниците. И това тъкмо при днешните действителности в средата за сигурност, ще пристигна допълнително на службите.
Трето: Понижаването де факто на равнището на органът по назначение ще докара до намаление на самочувствието и престижа на длъжността шеф на специфична работа. Едно е да те назначава президента, друго е това да е дело на Министерския съвет. И децата знаят, че президентът назначава единствено длъжностните лица по върховете на държавната власт. Щом те смъкват от „ върхът “ на по-ниско равнище, естествено ще пада и самочувствието ти.
Четвърто: Не е без значение и нарушаването на правилото за равнопоставеност на длъжностите в Националния интегриран бранш за сигурност и защита, до което неизбежно ще се стигне. Посочените длъжностни лица по съпоставяне с техни сътрудници от Въоръжените сили, които заемат съпоставими висши длъжности, ще бъдат назначавани по различен, характерен за по-нисши длъжности ред, а не с декрет на президента. Например началника на защитата от президента, а основния секретар на Министерство на вътрешните работи от Министерски съвет.
Пето: Независимо, че по закон длъжностите на ръководителите на специфичните служби са с мандат, честите смени на ръководещите, на което от няколко години сме очевидци, ще докара до текучество в управленията, тъй като всяко държавно управление ще се пробва да постави ръка на службите, а това обикновено става посредством техните ръководители.
Шесто: Длъжностните лица за които иде тирада, с две изключения, са членове на Консултативния съвет за национална сигурност към президента на Републиката. Не сме не запомнили, че когато една ръководеща политическа мощ в предишното бойкотираше съвещанията на Консултативния съвет, това намираха метод да вършат и подчинените й ръководители на служби за сигурност и основния секретар. Имаше случай някои от тях да се държаха с президента неуважително. Ако той ги назначава несъмнено държанието им ще бъде друго.
И седмо: Длъжността шеф на Служба „ Военно разузнаване “ по закон може да се заема и от цивилно лице и това не е от в този момент. Знам без каквото и да е съмнение, че това беше направено напълно целеустремено, с цел да може избрани сили, не е наложително да са политически партии, да сложат ръка на военното разузнаване, което съумяваше да остава без значение от външно въздействие. Ако се мислеше за защитата на страната и се знаеше, че по закон разузнаването във Въоръжените сили е обединен развой, сплотяващ в себе си стратегическото (дело на Служба „ Военно разузнаване “), оперативното и тактическото разузнаване, нямаше да има и умисъл да се девоенизира длъжността на началника на Службата. Тази груба грешка има висока цена, само че кой ти мисли за това. Бих приел гражданско лице да заема длъжността шеф на Служба „ Военно разузнаване “ единствено при положение, че става дума за професионален боен шпионин, заемал управителни длъжности в Службата. Всяко друго решение няма да бъде продуктивно.
Накрая няколко думи за прецизността на импортираните законопроекти. В Законопроекта за промени в Закона за ДАНС, всички ръководители на службите за сигурност се наименуват „ ръководител “, което не е тъкмо. Ръководителят на Служба „ Военно разузнаване “ е шеф, а не ръководител. И още една неправилност. Съгласно импортираната в Проектозакона за изменение на Закона за ДАНС нова алинея, оферти за началник на специфична работа кандидат „ …се изслушва в отрасловата комисия по въпросите на вътрешна сигурност и публичен ред в Народното събрание “. С изключение на ръководителя на ДАНС, отраслова комисия на другите трима е „ Комисията за надзор над службите за сигурност, използване и потребление на специфичните разследващи средства и достъп до данните по Закона за електроните известия “.
– – –
Вносителите на проектозаконите са група депутати от Политическа партия „ Продължаване на смяната “ с присъединяване на зам. ръководителя на Народното събрание Атанас Атанасов, от парламентарната група на „ Да България “.
Всяка партия има своята стратегия и организира политики за реализиране на своите цели. Право на парламентарните групи е да законодателстват както намерят за добре за да отговорят на поръченията на гласоподавателите.
Трудно е да се предвижда дали двата въпросни плана ще стигнат до парламентарна зала и дали ще получат поддръжката на националните избраници. Време има. Това дава опция на вносителите да премислят претекстовете на тези Законопроекти, да вникнат в позициите на научната и експертната общественост и в случай че разсъдъкът надделее, да ги отдръпват.
Това ще бъде жест на благосклонност и на политическа зряла възраст!
„ БРОД за България “
/сп. СИГУРНОСТ/
6 декември 2022 година.
„ Дай си ми куклите,
на ти си парцалите “!
Народна мъдрост
На кукли и парцали си играят децата. При огромните хора тази мъдрост се употребява когато играта загрубее и досегашни близки се карат и не желаят да имат нищо общо между тях. Това се случи сред президента на Републиката Румен Радев и съпредседателите на политическа партия „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков и Асен Василев.Вчера ( 5 декември 2022 г.), по време на визитата си в Албания, за присъединяване в срещата „ Европейски съюз, Западни Балкани “ президентът Румен Радев, в коментар пред публицисти на изказване на Асен Василев, за негови чести срещи с водача на Политическа партия „ ГЕРБ “ Бойко Борисов, заяви „ Бях първият измамен, когато се доверих на тези хора и в този момент заплащам цената на своята наивност. Беше неточност, че въобще дадох късмет на такива хора и позволих да откраднат очакванията ни за смяна. Една смяна, която българите чакаха от дълго време, а получиха неистина. Но както надживяхме автократичния модел, по този начин ще надживеем и тази шмекерия “.От Политическа партия „ Политическа партия “ реагираха на момента единствено с едно изречение „ Господин Румен Радев е този, който сподели „ Мутри вън! “, а по-късно върна мутрите в ръководството на страната “.Мълвата и шушуканията отдавна под сурдинка, че сред президента и ръководителите на политическа партия „ Продължаване на смяната “ има остър конфликтсе потвърдиха по един безапелационен метод.Да, истина е, че президентът даде път на двамата съпредседатели на „ Промяната “, назначавайки ги за министри през 2021 година в своя първия длъжностен кабинет. Истина е, и че конфликтът между двете страни тлее не от през вчерашния ден. Но чак такова остро, бихказал яростно избухване на президента, се случва за първи път. И аз, и уповавам се мнозина, се питат кое е това, което преля чашата на търпение на президента и го извади от релсите за да престъпи присъщата му улегналост и толерантност към съперниците.
Може да се допусна, че повода е посягането на Политическа партия „ Политическа партия “ на неговото правомощие да назначава и освобождава ръководителите на специфичните служби и основния секретар на Министерство на вътрешните работи.
На 30 ноември т.г., група народни представители от парламентарната група на Политическа партия „ Продължаване на смяната “ подава два проектозакона.
С първия проектозакон озаглавен „ Законопроект за изменение на Закона за Държавна организация „ Национална сигурност “, състоящ се от един параграф третиращ промени в член 8-ми на Закона и още осем параграфа в Преходните и заключителни разпореждания, се предлага ръководителите на ДАНС, ДА „ Разузнаване “, ДА „ Технически интервенции “ и шефа на Служба „ Военно разузнаване “ (в случаите когато за шеф се предлага граждански служител) вместо с декрет на президента, както е до в този момент, да се назначават с „ …решение на Министерски съвет по предложение на министър-председателя “. Създава се и една нова алинея по силата на която претендентът за назначение на длъжността ръководител (директор)„ …се изслушва в отрасловата комисия по въпросите на вътрешна сигурност и публичен ред в Народното събрание “.
Вторият „ Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи “ планува основният секретар на Министерството да не се назначава с декрет на президента, както е до в този момент, а с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.
Мотивите на вносителите са толкова постни и неубедителни, че няма да е неточност в случай че се каже, че такива няма.
Основният мотив се върти към пълномощието на Министерския съвет, регламентирано с член 105 ал.1 и 2 на Конституцията да „ …ръководи и реализира вътрешната и външната политика на страната, … обезпечава публичния ред и националната сигурност и реализира общото управление на държавната администрация и на Въоръжените сили “.
Другите три претекста, въпреки и много мъгляво дефинирани, в действителност не поддържат предлагането на вносителите.
Известно е, че законите уреждат някакви публични връзки. Затова тук е основателен въпросът – има ли в посочените Проектозакони неуредени връзки или такива регламентирани по неверен метод, та да се постановат тяхното изменение в частта касаеща назначението на ръководителите на службите за сигурност? Отговорът е еднозначен, не, няма такива.
И не е по никакъв начин мъчно в това отношение да се приведат контрааргументи
на предложенията и претекстовете на вносителите на законопроектите. Ето ги:
Първо: Със сегашната наредба на въпроса за назначението на ръководителите на службите за сигурност не е нарушена Конституцията и по-специално главния принцип за разделяне на управляващите.
Разделението на управляващите е един от осемте съществени правила които се явяват основните начала определящи същността и характера на Конституцията. Член 8 на Конституцията разделя управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Особеното е, че този текст не основава необходимите юридически предпоставки и механизми които да обезпечават действителното приложение на правилото.
По същия метод стои и въпроса за управлението на вътрешната и външната политика, което според член 105 на Основния закон, е предоставено на Министерския съвет, но без изрично да се определят прерогативите на Народното събрание и президента в тази област.
По тези аргументи Конституционния съд е сезиран два пъти и e приемал тълкувателни решения. (Решение на Конституционния съд (РКС) №1/1999 г и РКС №6/1993 г.) Основното в тези решения е, че България като парламентарна република и унитарна страна с единна държавна власт има парламентарен модел при който правилото за разграничение на управляващите следва да се схваща като разграничаване на функционалностите и компетенциите на трите групи органи на държавната власт. Затова не може да става дума за тривластие. Трите управляващи са обвързани с съвместен надзор и въздържане. Разграничаването на управляващите е метод за оптимално действие на висшата държавна власт и средство за предотвърдяване на възможен произвол от страна на някой от държавни органи. И в двете решения се акцентира нуждата от юридически механизми които да балансират взаимоотношенията сред органите на държавната власт.
Конституционното право споделя, че при парламентарната република парламентът е „ власт “, а „ изпълнителната власт “ реализира единствено активност. В този смисъл в България има единствено две „ управляващи “, на Народното събрание и на президента. Всички други държавни органи реализират избрани действия.
Правното положение на президента е закрепено с Конституцията. По силата на директния му избор от народа, той има демократична легитимност, при която неговите пълномощия произтичат от вота на народа. Държавният глава има пълномощия и в трите клона на държавната власт, като по този метод се придава устойчивост и гъвкавост на политическия развой и на парламентарната форма на ръководство.
Това разрешава на президента да бъде коректив на политически едностранчиви, прибързани и голословни решения в областта на законодателната и изпълнителната власт. Той също по този начин играе ролята и на политически арбитър между държавните институции, като в основата на упражняването на тази му функционалност стоят грижата за единството на нацията.
В редица закони са конкретизирани и регламентирани правомощията на президента, както във вътрешната, по този начин и във външната политика. Има въпроси, които са изключително правомощие на президента. Има и такива по които правата и компетенциите са поделени с изпълнителната власт. Такъв е въпросът за назначението на ръководителите на службите за сигурност, където пълномощията на държавния глава са поделени с Правителството. Тъй като, както към този момент стана дума, в член 105 на Конституцията не са определени прерогативите на президента в управлението на външно и вътрешнополитическата активност, това, в сходство с конституционно избраните функционалности на президента, е направено със законите, които приема Народното събрание. В законите за обособените служби за сигурност и в Закона за Министерство на вътрешните работи е регламентирано правомощието на президента на Републиката да назначава с декрет техните ръководители и основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Всичко в тази сфера е законно и няма изземване на непознати функционалности, в тази ситуация на изпълнителната власт, нито пък превишаване на права от страна на президента.
Второ: Далеч от истината е претекстът, че „ Съществуващият режим за назначение на ръководителите на службите е неустойчив и основава предпоставки…службите за сигурност да бъдат съществено наранени от политически противодействия “. В поддръжка на тази констатация се дава за пример разнобоя от преди няколко години сред президентът и министъра на защитата във връзка с подбора и назначението на шеф на тогавашната Служба „ Военна информация “, което докара до това, месеци наред Службата остана без началник-титуляр и се управлява от краткотрайно изпълняващ длъжността. Такъв случай фактически имаше по време на първия кабинет на Политическа партия ГЕРБ и аз го познавам в елементи. И той беше резултат само на опитите на тогавашния министър на защитата военачалник л-т о.з. Аню Ангелов да бойкотира работата на президента на Републиката, каквато беше настройката на целия кабинет. Видяхме показ на мускули и демонстрация на „ кой е по -по най “.
Тук може по този въпрос да се показа една друга хипотеза, която, в случай че се осъществя, е доста по-вредна и с по-лоши последствия от проблема за който стана дума. Да си представим, че имаме еднопартийно парламентарно болшинство. В този случай институционалното разделяне на законодателна и изпълнителна власт се събира в партийно ръководство. Естествено е освен това състояние да се правят политически назначения на ръководителите на службите за сигурност и да се стигне даже до политизиране на активността на службите. Пречка за това, при тази незрялост на политическата класа, няма да има. И тогава не е ли по-добре да има коректив в лицето на президента, в сравнение с да ставаме очевидци на поставяне на партийния интерес над националния.
Трето: Никак не е необорим претекстът, че назначението на ръководителите на службите за сигурност от президента не е в унисон с условията произлизащи от войната в Украйна. Непонятна е позицията застъпена в Проектозакона, че Министерския съвет в тази рискова обстановка не може да организира политиките за гарантиране на националната сигурност откакто ръководителите на служби се назначават от президента. Това просто не предстои на коментар. Да те назначи висшия главнокомандващ, а той е подобен както в спокойно, по този начин и във военно време, за началник на специфична работа, когато гори пожара на войната в прилежащия двор, и това да е причина Министерския съвет да не може да извършва прерогативите си в региона на националната сигурност е повече от неуместно.
Толкова по контрааргументите по изложените претекстове.
Да допуснем, колкото и необикновено да е това, че се осигури парламентарно мнозинство и плануваните промените в двата закона се одобряват. Без каквото и да е подозрение, президентът ще наложи несъгласие и на двата закона. Ако парламентарното болшинство е устойчиво, то наново ще прегласува оспорваните текстове. И по този начин след три дни законите ще влязат в действие. Какво следва от тук нататък, какви ще са последствията от направеното изобретение?
Времето ще даде отговор на този въпрос, само че още от в този момент може да се каже, че последствията за ръководството на службите и за успеваемостта на тяхната активност ще са негативни. Защо?
Първо: По силата на препоръчаните промени в двумесечен период от влизането в действие на законите, министър-председателя ще предложи, а Министерския съвет ще назначи нови ръководители на службите за сигурност и нов основен секретар на Министерство на вътрешните работи. А дотогава, във времето на същинската „ жетва “, т.е. на къртовска работа наложена от войната в Украйна, ръководителите на контраразузнавателната и на разузнавателните служби ще мислят не за дилемите и за националната сигурност, а ще си търсят работа. Недоверието и подозрението заменят доверието и грижата. На новоназначените ръководители пък ще е нужно време, към година, с цел да усвоят и извършват в цялостен размер и при високо качество новите си функционалности. Така, че тъкмо когато е нужна най-активна работа, ще се получи неминуем вакуум в активността на службите., което не е по никакъв начин добре.
Второ: От опит зная, че една смяна по върховете на службите, неизбежно поражда разтърсвания и демотивация на чиновниците. И това тъкмо при днешните действителности в средата за сигурност, ще пристигна допълнително на службите.
Трето: Понижаването де факто на равнището на органът по назначение ще докара до намаление на самочувствието и престижа на длъжността шеф на специфична работа. Едно е да те назначава президента, друго е това да е дело на Министерския съвет. И децата знаят, че президентът назначава единствено длъжностните лица по върховете на държавната власт. Щом те смъкват от „ върхът “ на по-ниско равнище, естествено ще пада и самочувствието ти.
Четвърто: Не е без значение и нарушаването на правилото за равнопоставеност на длъжностите в Националния интегриран бранш за сигурност и защита, до което неизбежно ще се стигне. Посочените длъжностни лица по съпоставяне с техни сътрудници от Въоръжените сили, които заемат съпоставими висши длъжности, ще бъдат назначавани по различен, характерен за по-нисши длъжности ред, а не с декрет на президента. Например началника на защитата от президента, а основния секретар на Министерство на вътрешните работи от Министерски съвет.
Пето: Независимо, че по закон длъжностите на ръководителите на специфичните служби са с мандат, честите смени на ръководещите, на което от няколко години сме очевидци, ще докара до текучество в управленията, тъй като всяко държавно управление ще се пробва да постави ръка на службите, а това обикновено става посредством техните ръководители.
Шесто: Длъжностните лица за които иде тирада, с две изключения, са членове на Консултативния съвет за национална сигурност към президента на Републиката. Не сме не запомнили, че когато една ръководеща политическа мощ в предишното бойкотираше съвещанията на Консултативния съвет, това намираха метод да вършат и подчинените й ръководители на служби за сигурност и основния секретар. Имаше случай някои от тях да се държаха с президента неуважително. Ако той ги назначава несъмнено държанието им ще бъде друго.
И седмо: Длъжността шеф на Служба „ Военно разузнаване “ по закон може да се заема и от цивилно лице и това не е от в този момент. Знам без каквото и да е съмнение, че това беше направено напълно целеустремено, с цел да може избрани сили, не е наложително да са политически партии, да сложат ръка на военното разузнаване, което съумяваше да остава без значение от външно въздействие. Ако се мислеше за защитата на страната и се знаеше, че по закон разузнаването във Въоръжените сили е обединен развой, сплотяващ в себе си стратегическото (дело на Служба „ Военно разузнаване “), оперативното и тактическото разузнаване, нямаше да има и умисъл да се девоенизира длъжността на началника на Службата. Тази груба грешка има висока цена, само че кой ти мисли за това. Бих приел гражданско лице да заема длъжността шеф на Служба „ Военно разузнаване “ единствено при положение, че става дума за професионален боен шпионин, заемал управителни длъжности в Службата. Всяко друго решение няма да бъде продуктивно.
Накрая няколко думи за прецизността на импортираните законопроекти. В Законопроекта за промени в Закона за ДАНС, всички ръководители на службите за сигурност се наименуват „ ръководител “, което не е тъкмо. Ръководителят на Служба „ Военно разузнаване “ е шеф, а не ръководител. И още една неправилност. Съгласно импортираната в Проектозакона за изменение на Закона за ДАНС нова алинея, оферти за началник на специфична работа кандидат „ …се изслушва в отрасловата комисия по въпросите на вътрешна сигурност и публичен ред в Народното събрание “. С изключение на ръководителя на ДАНС, отраслова комисия на другите трима е „ Комисията за надзор над службите за сигурност, използване и потребление на специфичните разследващи средства и достъп до данните по Закона за електроните известия “.
– – –
Вносителите на проектозаконите са група депутати от Политическа партия „ Продължаване на смяната “ с присъединяване на зам. ръководителя на Народното събрание Атанас Атанасов, от парламентарната група на „ Да България “.
Всяка партия има своята стратегия и организира политики за реализиране на своите цели. Право на парламентарните групи е да законодателстват както намерят за добре за да отговорят на поръченията на гласоподавателите.
Трудно е да се предвижда дали двата въпросни плана ще стигнат до парламентарна зала и дали ще получат поддръжката на националните избраници. Време има. Това дава опция на вносителите да премислят претекстовете на тези Законопроекти, да вникнат в позициите на научната и експертната общественост и в случай че разсъдъкът надделее, да ги отдръпват.
Това ще бъде жест на благосклонност и на политическа зряла възраст!
„ БРОД за България “
/сп. СИГУРНОСТ/
6 декември 2022 година.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ